Повторна реставрация на зооморфен съд Елен – лопатар от раннонеолитно селище Мулдава, VІ хил. пр. Хр.,

Археологически музей гр. Пловдив, реализация на проекта 1979 – 1984 г.

Мотивация за ререставрация:

• компрометирано цялостно визуално въздействие на автентичността на оригинала;
• преобладаващо налагащи се гипсови възстановки покриващи автентичната художествена украса на артефакта;
• деформации по целостта на формата на оригинала, неправилно слепени фрагменти в резултат на недобре почистени лепилни шевове;
• липса на научни изследвания върху структурните характеристики на оригинала – керамичния чиреп и художествената украса;
• липса на реставрационен паспорт на артефакта – текстова и фотодокументация отразяващи етапите на възстановяване на артефакта;
• наличие на следи от култова употреба на артефакта, които не са документирани и публикувани.

Значимост на артефакта за археологическата и културоложка наука:

В научната литература зооморфен съд Елен – лопатар  от раннонеолитно селище Мулдава, е реперен за изследователите на неолита ритуален артефакт. До моментта на разкриването му няма по-голям по размери, по устойчив като технологичен процес на изпълнение на художествената му украса, по-богато декориран и по-често цитиран керамичен артефакт от групата на зооморфната пластика у нас. В публикацията на археолога – проучвател интепретацията на артефакта беше единствено на база визуален оглед.

Ръководител на археологическите проучвания – Петър Детев; Детев П. Праисторическите селища при с. Мулдава в м. Четиридесетте извора, Пловдивско. – ГНМПл, т. VІ, 1968, 9 – 48,

Цели на проекта:

• отстраняване на гипсовите напластявания покриващи в значителна степен оригинала и изява на автентичната художествена украса;
• „ отваряне” – дефрагментиране на съда по оригиналните лепилни шевове, почистване на фрагментите и лепилните шевове. Те предопределят прецизното възстановяване на целостта на формата на оригинала;
• изпълнение на оптимално изследване на специфичните структурни характеристики на керамичния чиреп и на художествената украса на съда;
• систематизиране на резултатите и изготвяне на методология за реставрация и варианти на експониране на артефакта;
• изпълнение на музейно копие, което да бъде експонирано на местото на оригинала в зала „Праистория“ на Археологически музей, Пловдив, за периода от време, необходимо за целите на проекта.

Реставрационната наука в България и Европа в периода на стартиране на проекта:

 Стартирането на настоящия проект се осъществи благодарение на стремежа в този период от време на нашата страна за създаване  на собствени кадри по опазване на културно-историческото наследство на България. По същото това време бяха конституирани административни структури на териториален принцип по управление на дейността „Опазване на културно-историческото наследство“ и традиции /ОД „КИН“/, стимулиращи реализирането на проекти по тази дейност.

Ентусиасти – възпитаници на европейските университети, вече бяха основали катедра „Консервация и реставрация“ към Художествена Академия, София през 1973 г. Образователния хорариум за специалисти по тази дейност изискваше много добри умения по рисуване, изпълнение на копия на картини, стенописи и икони, по история и по химия, с петгошен курс на обучение за художник – реставратори. Значителен брой реставратори, специалисти в различни жанрове на реставрационната наука, получили образование в Чехословакия и Полша бяха опълномощени да ръководят и развиват творчески програми и проекти. Франция предлагаше специализации в Лувър. За периода от 1978 – 82 г. аз получавах реставрационния бюлетин на British Museum. Цензурата не пропускаше да контролира, но доставяше пощата, макар и с отворени пликове. В тази реалност:

• беше преведен от английски /Harold Plenderleith, The Conservation of Antiquities and Works of Arts, 1956,/ и издаден първия практически наръчник на реставратора в България – Х. Плендърлейт. Консервация и реставрация на старинни предмети и художествени творби. София, 1971;
• в библиотеката на Археологически музей Пловдив беше депониран юбилеен каталог на Научния институт „Musée du Louvre“, Paris. Изключителен каталог за своето време, но за мен изключително важни се оказаха – структурата на ателиетата, спецификата на изследователската методика и лабораторията, надхвърляща мащаба на научен институт, и най-вече изследователските методики за керамични структури и за скални рисунки от мезолита до неолита в пещерите на Франция – La science au service de l’ art. Paris, 1980;
• списание „Изкуство“ посвети специално издание относно развитието на културоложки изследвания и археологически проувания от периода на първите скални рисунки, релефи и артефакти с художествена украса в пещерните убежища на предците ни и раннонеолитни селища от териториите на Испанските Перинеи, през цяла Европа до Урал и Сибир – Гуран Ан. Естетическа и религиозна интерпретация на фигурите и символите в праисторията. – Изкуство, 1981, кн. 9 – 10, 3- 8,  Николов Б. Праисторически жертвеници от глина. –  Изкуство, 1981 кн. 9 – 10, 42 – 45, и други.
• подготовката за реализация на настоящия реставрационен проект и съгласувателни административни процедури стартира през 1979 г. Ателието, в което подготвях мотивацията, наличната оскъдна документация и първи проби относно очаквания краен резултат се намираше в Архитектурния резерват „Старинен Пловдив“. Творческата атмосфера респектираше. Ателието разполагаше със собствен фотограф – виртуоз на черно-бялата фотография и насоченото осветление. Артистична работна среда, съвкупност от ентусиазъм, сантименталност и отговорности! Проектът получи административна подкрепа в средата на 1980 г., най-вече заради следите от култува употреба в областта на средната гривна на шията на артефакта;
• изготвената фотокументация отговаряше на основното изискване за този период – черно/бяла фотография формат 18/24 см.
• информационната кампания, която беше необходима за успеха на проекта изискваше формиране на екип от специалисти, с които нашата страна разполагаше. Съпричастни към проекта бяха – проф. Любен Прашков, проф. Добринка Ставракева, проф. Михаил Енев, проф. Недялко Ненов, проф. Петър Митанов, проф. Георги Коларов, маг. Петър Попов – достатъчен творчески капацитет за максимална коректност спрямо автентичността на артефакта и ефективност в логистиката.
• в този период можеше да се говори единствено за варианти на експониране в музейна експозиция. Терминът визуализация и свързаните с това мултимедийни техники и анотации за допълнителна информация съобразно различните нива на потребителя не съществуваха.

За мен това беше началото на моята реставрационна дейност. По мои – програма, изисквания и на моя отговорност. Началото върху изследователската методика, реставрационната методология, реставрационните умения за практически техники и решения. Началото за експонирането на най-масовия археологически извор на информация,  за началото на духовния път на предците ни, на уникалната материална култура на духовността и интелекта, за уменията и натрупани познания на изправения човек, създател на най-красивите разкази за ежедневието си върху керамика.  Традиции и разнообразие на неолитните и енеолитни общности върху европейската територия без граници.

Същност на реставрационната проблематика при групата ритуални антропоморфни и зооморфни артефакти от керамика

Групата на археологическата керамика от периода на праисторията с художествена украса,  нуждаеща се от повторна или поредна реставрация беше много голяма, както по своя обем, така също и по нейната значимост за науката.

Тя беше и е основен носител на изключително богата технологична и  историческа  информация от безписмения период на човечеството. Независимо от това, тя  е най-малко изследвана със съвременните научно-изследователски методи. Значимостта и се представя в музейните експозиции неглижирано и пренебрежително сантиментално, на базата на визуален оглед и ниски естетически критерии. За мен това е не само недопустимо, това е безотворно спрямо естетиката на неолитния и енеолитен човек.

Еестетиката на експониране на уникални артефакти,  също е от периода на откриването им. Голяма част от тях са представени в експозициите на музеите неугледно и недостойно спрямо собствената им значимост за науката и образователно-възпитателните функции на музейната институция.

Съвременните етични изисквания в реставрационната дейност третира тези артефакти не само като реставрационна проблематика. Като част от цялостното културно-историческо наследство на България, те изискват пълния спектър от научни изследвания, неприкосновеност на автентичността при експониране на оригинала, пълноценно допълващо графично и визуално представяне в музейната експозиция.

Екпозиционните зали на музеите ни представят невероятното многообразие на тази неразчетена знаковост, а може би и протописменост. Най-целесъобразния момент за извличане на максимум научно обоснована информация при тази група артефакти е именно процеса на съвременното реставрационно паспортизиране. До настоящия момент това крайно необходимо изискване все още има спорадичен и недостатъчен характер, особено при регионалните музеи в нашата страна.

При предприемане на реставрационни дейности върху находки от тази група артефакти, през последните години се наложи термина ререставрация, който се свързва с основните недостатъци при експониране на уникални за праисторията култови пластики. За реставратора на праисторическа керамика, етимологията на този термин включва цялата група от  дейности с полидисциплинарен подход.

Освобождаването  на оригинала от незадоволителната според съвременната естетика на експониране предшестваща намеса, не винаги е изцяло конролируем процес, но винаги си заслужава заради възможността за реставрационно изследване и документиране.  В по-голямата си част тази група керамики са слепвани с относително слаби (канцеларски, туткал, декстриново, от водоразтворими растителни смоли или брашнени) лепила, чиято устойчивост във времето се изчерпва и не създават проблеми за отстраняването им.

Други, реперни за праисторията керамични артефакти, са слепвани с по-устойчиви, дори необратими каучукови лепила, епоксидни смоли, гипс та дори и цимент. При повторното „отваряне” на тези археологически артефакти, определено трудностите и изненадите надхвърлят предварителните очаквания. В тези случаи, за съжаление реставрационната наука и практика не винаги разполага с безпрепятствени решения. Отстраняването им освен по химически път, често е свързано със значителни по обем  механични намеси.

Естетическите решения и експозиционния вид при тази група ценности, отдавна са загубили очакваното визуално въздействие.

Към тази група не се включват артефактите, събрани от археологически терен през последните десетилетия във фондохранилища. Веднъж вдигнати от терена без квалифициран реставратор и прибрани във фрагментиран вид дори и сигнирани те остават извън кръга на пълноценен научен обмен, те всъщност най-често са извън възможността да бъдат предоставени за научни изследвания и реставрация.

Проблемът  при тези артефакти е породен от самодейния характер на реставрационната дейност преди десетилетия и твърде дългия период от време без специализирана реставрационна намеса. Натоварването или по-скоро оторизирането с тази отговорност на неподготвени, но „доверени“ лица /независимо от съображенията/ са твърде често пагубни за автентичността на артефакта. Моята позиция по този казус е, че законодателя продължава да пропуска отговорността при археологически проучвания да бъде подкрепена от реставрационен протокол от експерт с тясна дългогодишна специализация и доказан професионален профил.

Представените в настоящите изследвания анализи доказват, че праисторическия  човек твърде умело подбира устойчив декоративен материал / в археологическата литература се ползва термина бяла боя или бяла паста, визирайки бялорисуваната орнаментация на част от неолитната керамика. Изсканата украса има точно определен състав – каолинови глини. Сетивността и дългия практически опит на неолитния човек създават безупречен технологичен процес. Това е един от първите изключително устойчиви декоративни материали, ползван в ранния неолит. Стопилката на каолина, преминавайки през различни степени на изпичане позволява да бъде определен състава му и съответстващата на минералния състав относително точната степен на температурна обработка.

При други се говори за  гипс / Пейков Ат., К. Лаутлиева. За бялото вещество върху неолитната и енеолитна керамика. – Археология, 1976, 3, 58 – 62/, ползван  като декоративна украса  при Есхарата от Небет тепе.

Имайки предвид високото съдържание на вода в молекулата на гипса и неусточивата му структура, това твърдение звучи наивно, както и естествения разпад на гипса, който не издържа на изпичане.

Цел на настоящото изследване беше с помоща на научните изследвания да се докаже минералния състав, структурата и текстурата на артефакта, температурата на опалване и степента на устойчивост на керамичния чиреп и художествената украса, с цел детаилно изучаване на технологичните процеси и ползваните за тази цел суровини. В конкретност, при предприетия първи етап на ререставрация на Елен лопатар от Мулдава, съвкупността на визираната по-горе проблематика се покрива изцяло.

Изследователска методика върху структурните характеристики на керамична идолна пластика  с художествена украса

Едни от първите изследвания върху структурните характеристики на неолитна керамика в нашата страна са изпълнените върху зооморфен съд  Eлен – лопатар от раннонеолитно селище Мулдава през 1982 г. Макар те да са стартирали преди близо тридесет години, развитието на тази дисциплина не е добила значително по широк обхват, спрямо очакванията на автора.

Периода на праисторията е най-активния период на моделиране на глината на ръка. Откриваните артефакти от този период са с неподражаема естетика и изключителна индивидуалност на художествената украса. Основен акцент на научните изследвания на структурните характеристики на съда, са като представител на най-голямата група от керамичните структури в зората на неолитната революция, и най-вече изящното моделиране /скулптиране/ на керамичния чиреп и уникалната художествена украса.

Резултатите от научните изследвания имат водеща роля при формирането на реставрационната методология, но също така са окончателен израз на най-точните характеристики на структурната индивидуалност на конкретния на реставриран артефакт.

Те осветляват с точните си научни резултати картината за естествената среда, в която са съществували до последния момент в собствената си историческа даденост, независимо от агресивността на археологическия терен. Систематизирани в общ реставрационен паспорт, изводите от научните изследвания и реставрационната методология са съществена част от идентификацията и научната интерпретация на конкретния и следващите артефакти.

Легитимацията на артефакта в научната общност и представянето му пред обществеността в експозиционна среда, освен научните изследвания,  изисква съпътстваща визуална документация, в чиято основа е реставрационната документация. Съвкупността от тези елементи на единния процес отразява професионализма на реставратора, успеваемостта на проекта и  коректността спрямо автентичността на оригинала.

В живата природа единствено човекът ползва огъня за своите цели. Интелектът на праисторическия човек съчетава пластичността на глината (предавайки и  неподражаеми форми и изящество на декоративната украса) с умелото използване на огъня, получавайки най-устойчивите технологични практики.

Развитието на реставрационната методология за този род структури не би била пълноценна без задълбочените научни изследвания в полидисциплинен екип. Свободната ниша в нашата реставрационна наука по тази тема се нуждае от задълбочен дебат и оптимизирана проучвателска дейност.

Приложеното по-долу описание на зооморфния съд в процеса на „отварянето” (дефрагментирането му, с цел отстраняване на чуждите структури (гипс, лепила, вестници), почистване на повърхностите и лепилните шевове, изследване на структурите на оригинала) е ръкопис от реставрационния дневнек на автора. Описанието може да бъде полезно за изследователи посветени в керамичните технологични процеси и реставратори на керамични структури.

Състояние на оригинала:

Повторната реставрация  на артефакта беше предприета от автора на настоящото изследване в резултат на твърде неугледния вид на оригинала (след първоначалното събиране на фрагментите му от археолога-проучвател) спрямо значимостта му за българската праисторическа наука, както и поради навлизащите в нашата страна тенденции в реставрационната практика за пълни структурни изследвания върху оригинала. Също така, важна причина беше и острия дебат в специализираната литература по това време.

/ Начева В. По някои въпроси от реставрацията на керамични съдове. – МПК, 1965, кн.2, 36 – 38/: Маджарова И. За някои принципи при реставрация на керамика. – МПК 1972,кн.3. 48 – 52/

Първоначална документация

Освен приложения по долу кадър от публикацията на П. Детев, за обекта не съществуваше никаква съпътстваща фотодокументация.

Описанието на археологическия обект, размерите на зооморфния ритуален съд, вида на материалите от които е изпълнен, датировката на археолога проучвател и кратката му интерпретация са представени в публикацията, посочена по-горе.

За визирания период този кадър към публикацията на П. Детев беше своеобразен връх, един от рядко публикуваните тогава в цвят кадри, акцентиращ върху изяществото и значимостта на съда.

Зооморфният съд  при постъпване в специализираното ателие за реставрация на керамика през 1980 г. (преди започване на реставрация). В този период от време в реставрационната практика основно изискване беше реставрационната документация да се изпълнява в черно-бяло,  формат 18 х 24 cm

Първите проби за отстраняване на гипсовите възстановки и пълнежа от вестници се изпълняват на места, които не са най-видими за потребителя.

Документиране на местата с липсващи фрагменти запълнени с гипс и пигмент.

Проби за установяване дебелината на оцветените възстановки и за „отваряне” на артефакта по лепилните шевове. Те се маркират /белите участъци/, след което с тампони се омекотява и контролира процеса на отделяне.

Поетапното отстраняване на гипсовите възстановки около краката а след това по търбуха на съда осигуряват достъп от всички посоки.  

Отстраняване на множеството вестници с туткал, ползвани като подложка

Местата където имаше пълнеж от вестници, предварително натопени в туткалов разтвор, бяха видимо изразени и не представляваше проблем да се поставят водни компреси с минимално количество етанол за по-добро проникване. При канцеларските лепила, които имаха течове върху оригинила, не позволяваха размекване и бяха оставени за отваряне след потапяне във вана.

 Почистване на фрагментите и лепилните шевове, които предопределят прецизното възстановяване на целостта на формата на оригинала

Детайл – почистените лепилни шевове, почистената повърхност от калцити и отново залепените фрагменти в три едри групи без крачетата и единия оригинален рог.

Почистването основно беше извършено във вана с дестилирана вода. Пробите доказаха устойчивостта на декоративните покрития и керамичен чиреп. Процесът беше бавен, но изцяло контролируем. Лъскавата лицева повърхност /изключително добре полирана/ без деструкции по повърхността позволяваше относително  лесно отстраняване на калцитите. От вътрешната страна този етап изискваше тампони със слаб разтвор на леките киселини.

При загряване на водата до телесна температура гипсът отслабва значително и позволява послойно отстраняване. Най-важно беше идеалното почистване на лепилните шевове. На местата, където беше ползвана епоксидна смола (относително малки участъци) се налагаше размекване с гореща вода. При този процес смолата се отделя като люспа без да отнема от релефа на лепилния шев. Вторично отложени карбонатни наслоения имаше единствено от вътрешната страна на местата, където керамичния съд е лежал хилядолетия наред.

Слепването на фрагментите беше изпълнено с Винавил К 60 в етанол. До този етап работата по съда беше в подготвителната техническа част от предстоящия  процес на фотодокументиране в насочено осветление и в различните сегменти от светлинния спектър.

Проучване на специфичните структурни характеристики на артефакта

Етапът на голямото адмистративно лутане. Предстоеше дългият път на търсене на възможности за извършване на научни изследвания върху структурните характеристики на артефакта у нас. Така както прочита на европейската литература ми подсказваше, изискваше и трябваше да се случи!

В България не съществуваше специализирана лаборатория за този род изследвания. Опитът да потърся съдействие от Лабораторията на Московската Академия на науките, респективно на г-жа Сайко, / Е. Сайко. История технологии керамического ремесла Средней Азии, Душанбе, Изд АН Тадж. ССР 1966; Е. Сайко. К истории гончарного круга и развитие форм керамики. Душанбе, 1971/ не предизвикаха интерес и развитие. Предварителни разговори бях водил с г-н Р. Катинчаров, който сподели за възможността по време на сезонните археологически проучвания на „Юнаците“, Пазарджик, където участвах като реставратор няколко сезона, да разговарям с г-н Н. Мерперт. Темата беше интересна, в разгара си взаимно впечатляваща, но с времето потъна, заглъхна и остана на ниво добри намерения.

Консултации и навлизане в изследователската проблематика 1980-83 г.

• проф. Михаил Енев, ръководител на „Фотолаборатория” към НХА.

Първата подкрепа в тази област беше от страна на проф. М. Енев в частта изследване на артефакта в сегментите от светлинния спектър – ултравиолетовия  и инфрачервения спектър, и техните луминисценции, която даде първите резултати. Значително по-четливи резултати ни предостави фотодокументацията в насочено осветление.

– проф. Георги Коларов, ръководител на катедра „Силикатни форми” към НХА. Като немски възпитаник, сдържано и категорично! Консултациите с ръководителя на катедра „Силикатни форми” насочиха вниманието ми и към изключително финния прозрачен оранжев слой, положен върху бялата декорация на обекта. По късно в доктората ми по аналогична тема отбелязах необходимостта от задълбочавене на научните изследвания върху тази специфична техника. Ползването на суровина, чийто произход е предимно в района на Предна Азия, можеше да е в полза на бъдещ изследовател на тези търговски пътища.

– проф. д-р Недялко Ненов, преподавател в катедра „Консервация и реставрация” към НХА.  Паралелно с резултатите от фотоизследователската част по керамичната пластика изпълнени от проф. М. Енев и консултациите с проф. Г. Коларов,  проф. д-р Н. Ненов изпълни изследвания, представени в дневника на реставратора. Това са първите научни изследвания в нашата страна върху неолитна керамика с лазарен микроспектрален апарат ( Ненов 1982).

Проф. д-р Д. Ставракева, ръководител на Изследователска лаборатория към ХТИ. Основните данни за химическия състав на керамичната структура, за състава на бялоопалващите се глини, добавки към тях и връзката им с изходните суровини и технологичен процес на изпълнение бяха предоставени от г-жа Д. Ставракева.

 Лаборатория към  Института по криминалистика  София

Относно ударите и вторичните следи върху шията на елена. Ориентировъчните данни за твърдостта на керамичния чиреп, за твърдостта на кремъчното пособие, оставил следите от удари в областта на шията са от тази лаборатория.

Изследване на оригинала в ултравиолетовия сегмент от светлинния спектър

Изследване на оригинала в инфрачервения сегмент от светлинния спектър

В резултат на посочените по-горе подготвителни проучвания, старателното им описание в реставрационния дневник и докладването им пред ръководството на Археологически музей гр. Пловдив, фрагментите бяха слепени в три големи групи. Тази подготовка беше продиктувана от изключителната значимост на зооморфния съд за археологическата наука и желанието на автора да се подчертае тази значимост чрез формата на експониране. Ползваните тогава традиционни (гипсови) възстановки бяха неприемливи за автора.

Макроснимки на локализацията на вторичните удари в областта на шията на оригинала и на  един от тях с кремъчно оръдие

Във връзка с търсенето на аналогични решения в европейската реставрационна практика, ситуирането на зооморфен съд на Елен лопатар от ранноеолитно селище Мулдава, като артефакт с респектираща датировка от VІ хил. пр. Хр. постави въпроса пред музейния съвет за подобаващо на значимостта на артефакта експониране. За този период от време, тенденциите на европейските изисквания за естетика на експониране и етични норми на реставрационния процес от една страна, и консерватизма  на  музейната колегия у нас от друга, предлагания вариант не се приемаше еднозначно.

Събития рефлектиращи върху желанието ми да ускоря процеса на експониране на зооморфния съд

• имаше задание за идеен проект за цялостна реканструкция на сградата на Археологически музей Пловдив. Това означаваше, че вероятността да не успея да приключа с варианта, на който много държах беше твърде вероятна. Бях проучил всички варианти за изпълнение на възстановка с полиметилметакрилат – цялостна или  локални решения. Този вариант беше твърде модерен за своето време.
• важно за бъдещето ми на реставратор обстоятелство – кандидатстването ми в катедра „Консервация и реставрация“ към Художествена академия, София. Предстоеше ми оптимална подготвеност, въпреки че, в този период от време това не винаги можеше да бъде достатъчно условие за прием. По това време за едно место кандидатствахме около 60 – 70 кандидати.
• трето, изключително важно обстоятелство – през целия активен археологически сезон прекарвах на археологически разкопки. Бях си поставил амбициозната тема „Теренна консервация на глинени структури опалени in situ и вдигането им от археологическия терен“. Ръководителите на археологическите проучвания на енеолитно селище Лопките край с. Долнослав, Асеновградско, А. Радунчева и Б. Колева подкрепяха работата ми в тази област. Археологическия терен изобилстваше от тези структури. Радунчева изобилстваше от неолитно и енеолитно въображение и „виждаше“ в тях сложни ритуални пещи и съоръжения, усещаше процесии и дори благовонните аромати на магическите билки в тях. Т.е. независимо от големината на разкриваните структури, възбуждаха интереса към вдигане от терена и прибиране на депо. Експонирането им беше обвързано с ремонта на музея. Последните няколко сезона основно присъствах на този обект. Почти до зазимяване – октомври, при хубаво време дори ноември.
• когато обсъждах гореописаните варианти с директора на музея – Здравко Каров, споделяше със задоволство, че копието на Елен лопатар от Мулдава го задоволява напълно и моментално го постави в експозицията на зала „Праистория“. Аз също не крия задоволството си от уважението към усилията ми.
• копието на Елен лопатар от с. Мулдава беше представяно в зала „Праистория“ на Регионален археологически музей, Пловдив близо 25 години.

Систематизиране на резултатите, изготвяне на методология за реставрация и варианти за експониране на обекта

Изпълнените изследвания бяха систематизирани в единна текстова и фотодокументация на зооморфния съд и предоставени на музея. На база на тази документация беше съставен Музеен съвет, който (приемайки документацията) трябваше да приеме вариант за естетиката на експониране.

Експонирането на оригинала имаше два варианта:

• традиционното възстановяване на цялостта на формата (без значение с какъв тип материали );
• отливане на носеща конструкция от прозрачна форма (полиметилметакрилат) от вътрешната страна на оригинала, за да може да се експонира само оригинала. По тази причина слепих фрагментите в три групи.

Като процентно съотношение спрямо липсващите фрагменти оригинала преобладаваше и това можеше да е достатъчно за цялостно въздействие, подкрепено от графични възстановки.

Твърде дългия период на отлагане на решението на Музейния съвет и приемането ми в катедра Консервация и реставрация към НХА, изчерпаха лимита от време, с който разполагах за мога да предам експозиционен вид на съда, върху който работих твърде дълго. Зооморфният съд предадох слепен в целостта на оригинални фрагменти без запълване на липсващите части.

Приложените  изследвания от проф. д-р Недялко Ненов и авторските описания на технологичните процеси при моделирането и изпълнението на декоративната  украса на зооморфния съд Елен лопатар от с. Мулдава отразяват емоционално-сантименталното търсене на естетично решение за експониране. Анализите бяха извършени на лазарна микроспектрална апараратура, чиито следи на проникване могат да се видят единствено под микроскоп. В този период се наложиха принципи на работа с недеструктивни техника и методика. По време на отварянето на зооморфния съд можеше да се наблюдава целия процес на моделиране от вътрешната страна на съда. От външната (декорираната страна) на съда такива следи могат да се открият единствено при участъците с настъпила деструкция на декоративния слой.

Първите  научни изследвания на този род структури в нашата страна носеха известна колебливост, но положиха основите и формираха обхвата на изследователското задание. При следващите артефакти от темперирани глини  се утвърди обхвата на изследователската методика. Така се оформи пътя към, а по-късно и дългогодишното партниране с доц. д-р Ал. Султанов от лабораторията по „Минералогия и петрография” към Минно-геложкия университет, София.

Изследване на декорираната повърхност на зооморфната пластика

Наличието на следи от култовата му употреба до този момент не бяха публикувани. В  процеса на изследване на макро и микро нива в насочено осветление бяха открити удари в областта на шията на съда. За съжаление,  очевидно археолога проучвател на неолитното селище П. Детев не е констатирал тези следи за да представи в научната общност своята интерпретация.

Изчерпателно те са описани в дневника на реставратора – 14 удара в областта на шията на съда, единствено в долната част на средната бяла гривна. Резултатите, които представиха от лабораторията към Институт по криминалистика, показваха твърдост на острието по-висока от твърдостта на кремък – халцедон, ахат, ясписи. Този факт би подкрепил друга, обективна интерпретация на ритуалния керамичен съд, реперен за археологическата наука в периода на неолита на територията на Балканите.

Изпълнение на копие за експониране в зала на местото на оригинала

До 1982 г. в реставрационната практика на музейни ценности, подобен казус не беше решаван. Това е първата крачка към възможността в зала „Праистория” на Археологически музей гр. Пловдив да бъде показано копие (с коректна анотация), като се обезпечи необходимия период от време за отваряне на съда и да се трасира пътя на настоящите и бъдещи изследвания на структурните характеристики на автентичните структури.

В този период от време не съществуваха еластични материали за сваляне на калъп при днешните безкрайни възможности, за прецизен и контролируем процес от самото начало до приключване на конкретната задача.

Изпълнението на копието е предшестващ спрямо научните изследвания и реставрационни намеси процес. За целта се ползва първоначалната форма на оригинала, след което се изпълняваха техническите ретуши по вътрешната стена (калъпа) на получената от оригинала форма.

Изпълнението на копие изисква:

• познания за материалите, които се ползват за тази дейност;
• за делителните слоеве, които преди всичко предпазват оригинала от вторични повреди или промяна в колорита на декорираната повърхност, и които позволяват да се отвори формата на калъпа безпрепятствено;
• за ретуша, който се прави върху вътрешната повърхност на формата;
• за възможността отливането на копието да е наведнъж, защото това позволява хомогенност на течната маса изливана в калъпа и устойчивост на целостта на формата;
• за подготовката за колоритно решение, което да се доближи в оптимална степен до спецификата на оригиналната декорирана повърхност.

Копието е изпълнено по традиционните техники на старите майстори, както следва:

• изолиране на оригиналната повърхност с фино полиетиленово фолио;
• изпълнение на гипсова форма по оригинала с много делителни линии;
• отваряне на гипсовата форма по делителните линии и освобождаване на оригинала;
• отливане на копието от стоматологичен гипс с добавка вододисперсна полимерна добавка;
• декориране с приготвени за целта бои – композиция от пигменти и съполимер свързвател – акрилат и ацетат;

защита на декорираната повърхност на копието с матов акрилов лак.

• Изпълненото през 1982 г. копие на зооморфен съд на елен от раннонеолитно селище Мулдава заемаше мястото на оригинала в експозионна зала повече от две десетилетия

Заключение

Повторната реставрация на зооморфен съд с форма на елен  от раннонеолитно селище Мулдава постави въпроса за настоящото състояние на експозиционните зали и фондохранилищата на територията на цялата страна, които изискват неотложно стартиране на проекти подчинени на три основни критерия за състоянието на доказали (или предстоящо доказване) заначимостта си археологически артефакти:

• научни изследвания върху структурните характеристики на оригиналните структури;
• изготвяне на индивидуална реставрационна методология за конкретната находка и предаване на експозиционен вид съобразно съвременните тенденции на експониране;
• систематизиране на цялостната изследователска и поетапна документация и предоставянето и за свободен научен обмен.

Предвид пътуващи изложби или извършване на реставрационни дейности при значимите (с постоянно присъствие в експозиционна зала) обекти е целесъобразно да се разполага с точно копие на оригинала.

При случаи, когато процеса на реставрация и експониране са разгледани и приети на Реставрационен съвет(в конкретност със зооморфния съд на елен), като най-целъсъобразни за състоянието на оригинала, да не се отлагат във времето, независимо от предстоящи промени в експозиционния план на музейната зала. В този случай, изпълненото и поставено в експозиция копие преди започване на изследователските и реставрационни дейности, доведе до отлагане във времето на предаването на експозиционен вид на оригинала близо две десетилетия. Едва през 2010 г. е планирано представяне на оригинала в експозиционна зала.

Извод  и препоръка за реставратора на неолитна керамика:

Силно фрагментираните съдове изискват идеално почистване на лепилните шевове. Дори най-малките, невидими за човешкото око прашинки, дори гъстотата на лепилния слой  водят до натрупване на грешката при следващите от тях. Реставрация на неолитна керамика се изпълнява с върха на пръстите – чувствителността към целостта на формата на керамичния артефакт. Вероятността от грешка в целостта на формата е по-голяма ако се разчита на зрението а не на чувствителността на човешката ръка.

Снимковият материал, проследаващ настоящото реставрационно изследване са изпълнени от автора.