Реставрация на Есхара от дворцовия комплекс на Небет тепе, Археологически музей гр. Пловдив

Реализация на проекта – 1989 – 90 г.

Ръководител на археологическите проучвания – Атанас Пейков, датировка по Ат. Пейков – 13 в. пр. Хр. (след процеса на ререставрация и откритите допълнителни данни, датировката на есхарата  се отнася към ІV в. пр. Хр. (Кисьов, 1996)*

Повторната реставрация на артефакта беше извършена от автора на настоящото изследване поради неуспешна първоначална намеса върху оригинала. Настоящият реставрационен казус се отнася до голяма група артефакти от експозиционните зали на регионалните археологически и по-малки исторически музеи на територията на България. 

Мотивация:

• нереален и недостатъчен визуален контакт на посетителя с целостта на оригинала;
• деструктиращи полимерни заливки по цялата повърхност на оригинала, нанесени след вкарване на есхарата в дълбок дървен сандък;
• деформирана представа за качествата на художествената украса и символика на оригиналната повърхност;
• неуспешен опит за възстановка на целостта на формата на есхарата;
• компрометирано експониране на есхарата, като важен елемент от културната традиция на тракийската цивилизация;
• пропукани и пропаднали в дълбочина гипсови възстановки, лежащи върху голяма част от оригинала;
• липса на научни изследвания върху структурните характеристики на оригинала;
• липса на текстова и поетапна фото документация.

Същност на реставрационната  проблематика при тази група артефакти

Реставрацията на Есхара от дворцовия комплекс на Небет тепе  решава един основен реставрационен проблем за този род структури – артефакти с предшестващи намеси върху оригинала.

Археологическите артефакти от опалена in situ глина са изключително важни за историческата наука. Те са носители на динамиката на традициите на етническите общности установени върху конкретна географска територия за конкретен исторически период. В зависимост от събитието и съответстващия на значимостта му ритуал се прилага съответстващ технологичен процес на изпълнение и най-вече символно-художествена техника. Основен източник на информация за специфичната значимост на ритуала и историческото събитие са художествената украса и свързаните с нея материали. Вероятността за успех на тази антропогенна дисекция във времето е подготвеността на реставратора с категорично доказан творчески профил за този род структури. Интердисциплинната подготвеност, научното общение в среда на сродни научни изследователски методики, предопределят реставрационната методология за конкретния археологически артефакт и подкрепя обективната му интерпретация. Именно на базата на научните изследвания върху структурните характеристики на художествените материали, степените на опалване или изпичане на декорирания артефакт, можем да предоставим на научния обмен между съответните професионални общости, опит за достоверен и ефективен краен научен продукт.

Третираните преди време /през шестдесетте и седемдесетте години на миналия век/ артефакти са с подръчни материали. Обикновено те са оскъдни по характеристики и свойства. Третираните в този период от време артефакти са от хора с недостатъчна реставраторска компететност. Водещите причини са сантиментални и най-вече прагматични /събиране на фрагменти до постигане на профил или относителна цялост на формата на артефакта/.  Крайния резултат най-често не е позитивен, особено по отношение на  автентичното състояние и цялост, а е и за сметка на художествената украса на артефакта. Опитите за запазване (спасяване) на оригинала е бил единствения положителен аргумент за намеса. Дейностите са извършвани с най-добри намерения, в най-добрия случай от художник без специализирано образование по специалността реставрация. За извършените дейности не съществувава реставрационна документация (писмена и фото документации), не са извършвани научни изследвания, а възстановките доминират над оригинала. Това налага повторната или поредна  реставрация, както за  краткост напоследък се ползва термина  ререставрация.

Авторът на настоящото изследване представя позицията си:

• слепването на керамичните фрагменти (практикуван подход повече от половин век), за постигане на относителна цялост на формата с цел „хващане на профил”, публикация или отчет не се вписва в съвременните реставрационни и етични изисквания спрямо автентичността на оригинала;
• съвременните реставрационни практики и полидисциплинност при изследване на автентичното състояние на оригинала налагат принципи, за които нашата страна разполага с достатъчен потенциал;
• доказуемата същност на оригинала се базира върху прецизните научни изследвания върху структурните и технологични характеристики на оригинала;
• извършените преди десетилетия намеси днес изглеждат недостатъчни, а твърде често компрометиращи спрямо ценността на оригинала;
• практиката (десетилетия наред) на визуален оглед от страна на проучвателя или музейния сътрудник, без необходимата апаратура и научно-изследвателска методика, в съвременната реалност, не винаги е достатъчно за убедителна интерпретация на артефакта, както и за легитимирането му  сред  научната общност;
• науката реставрация регламентира същността на дейностите в подкрепа на автентичността на оригинала и обективното му представяне в експозиционна среда.

Днес,  все още бавно се превъзмогват недостатъчността на информацията при интерпретация по визуален оглед. Това, в немалка степен приобщава този начин на отношение спрямо оригинала към проблемите възникващи от иманярството, както и компрометирането на самите проучвания при  разкриването на културно-историческа ценност без своевременното реставриране, паспортизиране  и по нататъшно опазване за поколенията.

Една от най-важните части при тази група реставрационна проблематика са научните изследвания върху специфичните характеристики на структурата на оригинала и оптимално възстановяване на неговата цялост. Систематизирането им  в единна документация  са в основата на изграждане на електронно паспортизиране и научен обмен. Значимостта на тази информация се базира върху интердисциплинарния характер и интерпретация на артефакта, в подкрепа на познанието за традиционните техники през различните исторически периоди на развитие на човечеството.

Факти за обективнната реалност от разкриване на есхарата

За автора на настоящото изследване Есхарата от Небет тепе е класически пример за археологическо откритие в перфектно състояние на артефакта. Същевременно есхарата е пример за недостатъчно коректно, дори за безотговорно отношение спрямо целостта на оригинала. Издирената и представена / близо тридесет години по-късно/ от автора на настоящото изследване фотодокументация отразява недопустимото отношение при изпълнение на защитно покритие и абсурдното вдигане на есхарата от терена (без протекционно третиране на оригинала) от хора с недостатъчна компетентност в тази област.

Приложение към проект за повторна реставрация на Есхара от дворцовия комплекс на Небет тепе реализиран от автора на дисертацията през 1989 – 90 г.

Приложението представя:

– кратки констатации по състоянието на  обекта, като  причини за  предприемане на повторна реставрация;

– разработване на метод за  „изправяне на вторични деформации и консолидиране на оригинала в  еластична вана;

–  разработване на скрита носеща конструкция от олекотен (некорозиращ)  метал за артефакти с високо собствено тегло;

– разработване  на  конструктивен  модул  за поемане на високото собствено тегло на оригинала  в  ъглите на конструкцията

 с възможност   за захващане на декоративна рамка (към конструктивната) с цел  оптимално естетическо решение при  експониране на оригинала.

Първоначалната гипсовата възстановка (изпълнена през 1981 г. от г-жа К. Захариева, специалист по дендрохронология, към АИМ, София) върху оригинала не покриваше три основни естетически фактора – като колоритно решение,  като фактура на възстановката съответстваща на оригинала, а още по-малко като форма показваща  цялостта на есхарата.

При налагане на чертеж 1:1 (изпълнен върху хартиен носител по самия оригинал в момента на разкриването по Ат. Пейков, и пренесен впоследствие върху прозрачен носител от Д. Радев) разликите спрямо оригинала бяха недопустими големи. Очевидно графичната документация по артефакта изобщо не е била използвана, като реален документ при опита за възстановяване на цялостта на есхарата от Небет тепе.

При първоначалната възстановка въжения орнамент изцяло липсва ( има имитиращи линии с различна дълбочина и кривина нямащи нищо общо с орнамента ). Самият гипсов кожух е силно пропукан поради слягане на свободно насипания теренен слой и появата на големи кухини под гипса, в резултат на изсъхване и слягането му.

При изпълнението на нова възстановка, цялостта на първоначалната (на оригинала) форма може да се постигне точно единствено въз основа на чертежа 1:1, отразяващ точно всички равнини и измерения на оригинала.

Песъчливият слой под т.нар. гипсова есхара, според изследванията изпълнени от мен, е чужд като цвят и едрина на структура, както на опаления слой, така и на глинестия слой под него. Това налага неговото отстраняване.

Слоя, който лежеше под оригинала е бил подменен с  най-близко изровеният и насипан като подложка почвен слой. Очевидно след първия неуспешен опит (поради недостатъчна устойчивост на първоначалния сандък, той е бил прибран в депото на обекта) където фрагментите са били пренесени без собствения си подложен терен. Това обяснява откриването /след пресяване за различна едрина на фракциите/ на множество малки фрагменти в подложния почвен слой, открити при повторната реставрация. Този слой не може да бъде истинен при опит за последващи изследвания.

Варианти по отношение запазване или отстраняване на подложния почвен слой:

– премахване на теренния слой поради липса на собствен стабилитет. При това положение той не може да изпълнява функцията на носеща основа. С цел по-добро укрепване на запазилия се оригинал откъм гърба този слой трябва да бъде отстранен. След разчистването му работата върху гърба на оригинала ще позволи както по-прецизна работа, така и самостоятелна конструкция за оригинала при възстановяване на цялостната форма. При този вариант от съответните слоеве ще се запазят достатъчни количества в относително чист вид за анализи.

– ако се приеме вариант за запазване на теренния слой, то той първо трябва да се консолидира. Това естествено ще промени изцяло неговата характеристика. Пропит с полимер, той ненужно поддържа високо собствено тегло, а същевременно изчерпва възможностите за изследвания в бъдеще. Всъщност той остава като недостоверен източник на информация при последващи изследния на образци от него.

За да се изяви оригинала и в двата случая е необходимо:

– цялостно отстраняване на заливките от полимер, фракциите пясък с полимер и гипсово мляко по фугите;

– направа на нова носеща конструкция с подходящ експозиционен вид и максимално олекотяване на общата тежест.

Високите талпи пречат за цялостното възприемане на есхарата. Необходима е лека и предоставяща максимален визуален контакт конструкция, която при експониране да дава също възможности за многовариантност при експониране в музейната среда, насочено осветление, анотации и т.н.

Като обобщение от видимите причини за предприемане на повторна реставрация е, че артефакта е с неподходящ експозиционен вид.

 Есхарата от Небет тепе имаше всички шансове да бъде реставрирана още при първата намеса и експонирана in situ  като основен елемент от култово-обряден ритуал и като водещ елемент от художествената украса на „Дворцовия комплекс”. Откритата няколко години по-късно „Есхара от принадлежаща към дворцовия комплекс на Небет тепе сграда предоставяше възможността за комплексно експониране in situ .

В описанието на обект Есхара от дворцовия комплекс на Небет тепе (в частта описание преди приемане за повторна реставрация) има разминаване в точното наименование и датировка на есхарата поради желанието на проучвателя на археологическия обект да промени топонимията с „Евмолпия” (извадки от дневника на археолога-проучвател), както и първоначалната датировка от периода на 13 – 12 в. пр. Хр., която археологическата колегия не прие еднозначно. В резултат на повторната реставрация се разкриха елементи от художествената украса, които ситуираха есхарата в периода ІV в. пр. Хр. (Кисьов, 1996).

Данни за хранологията на археологическия терен и за откриването на Есхара от Дворцовия комплекс на Небет тепе, Пловдив

Титулуване на топонимията на археологическия обект, артефакта и датировката му според археолога-проучвател Атанас Пейков

Култовото огнище /според археолога-проучвател/ е открито през 1975 г. при археологическите проучвания на обект „Евмолпия“, извършени под ръководството на Ат. Пейков. Първоначалната информация за откриването на есхарата получаваме от полевия дневник на ръководителя на   обекта,    в   който   със   съкращения   четем:

“ 4 август    (понеделник)    1975 г.

В квадрат В2, на дълбочина 2,50 м се откри глинена плоча с размери 74×77 см,     ориентирана с ъглите по географските посоки със заоблени ръбове, издигната от тогавашния терен на 7 см и има вид на пресечена пирамида. Страните са маркирани с двойни успоредни врязани линии на разстояние 4,5 см, а самите двойки линии – на 1,5 см., в центъра са вписани две концентрични окръжности с двойни успоредни и врязани линии, разположени точно 1см една от друга, с диаметър 14,5 см, а вътрешната – 9,5 см по външните линии. Във вътрешната окръжност има вписан кръст, ориентиран точно по географските посоки и 4 полудъги по 1,5 см. От вътрешната страна на най-вътрешния квадрат и на разстояние 7 см от съответните страни са издълбани (натиснати, вдлъбнати) четири кръгли дупки. Те имат диаметри 1,5 см. Страничните ръбове на плочата са заоблени.

В северния си край е затрупано с пепел. Въглените са от широколистна дървесина. Върху северозападната част се откри фрагмент от „култова   масичка“.

Констатиран е трамбован под, по всяка вераятност от жилище.“

Единадесет дни по-късно, пак там, четем: 15 август (петък) 1975 г.

 Върху пода, на който се откри глинената обрядна плоча от старожелязната епоха, се откри мъжка глинена фигура, изработена от недобре пречистена глина, примесена с частици от други културни останки, което показва, че е работена на място в селището на Небет тепе. Повърхността е силно излъскана, счупен е левият крак, моделирана като мъжка с разперени в страни ръце и с три реда от по три дупки с размери : височина 8,2 см и дебелина 1,7 см. , по моделиране е характерна за старонеолитната  култура в Тракия.

По – цялостно описание на съоръжението в конкретната ситуация археолога (Пейков 1978) представя в статия, посветена на разкопките в древнотракийския град Евмолпия с няколко основни пункта и тяхното място в селищното устройство по това време: „След отбранителната система и дворцовите постройки трети, а може би най – важният между компонентите на старите крепости – това е култовото съоръжение…, което е солидно с каменни фундаменти, с обърнато на юг лице…    и    т.н.“

В Евмолпия  култовото съоръжение се явявява в комплекс постройки, най-масивната от които е дворецът. Графична възстановка на субструкцията на Дворцовия комплекс на Небет тепе и на залата,  в която е открита есхарата – по Ат. Пейков. Потерната е в непосредствена близост и в пряка връзка според археолога с огнището. Съществен е фактът, че макар и малко на брой, запазилите се камъни около него говорят за солиден каменен фундамент – вероятно от сграда, с която култовото огнище е било пряко свързано.

Култово-обредното съоръжение от „Евмолпия” (по Ат. Пейков) беше изложено в зала „Праистория“ на Народен археологически музей Пловдив. Независимо от общоприетата терминология за този род  артефакти (Чичикова 1975), може би обективните дадености на останалите находки и желанието на проучвателя да отнесе обекта към по-ранна датировка е в основата на това титулуване и датировка.  По нататък за краткост артефакта ще бъде именуван Есхара от дворцовия комплекс на Небет тепе, Пловдив.

Eсхарата след  окончателното и разкриване от археологическия екип през 1975 г. ( сн. Ат. Пейков)

Данни за първоначалните опити за „ вдигане на есхарата от терена”

Успях да открия само два кадъра, но те илюстрират достатъчно добре дилемата пред изпълнителите при първото вдигане от терена. Те не илюстрират единствен или спорадичен случай.

Авторът на настоящото изследване изразява категоричното несъгласие с тази провеждана десетилетия наред практика. Мотивът за  недостиг на финансиране за археологическия сезон (респективно за реставрация на значимите находки след приключването му) е несъстоятелен. Визираното по-горе е илюстрация на недопустимо пренебрежение към автентичноста на оригинала и културно-историческата му стойност от самия ръководител на археологическите проучвания на терена.

Екип от  момчета (затворници, ръководени от г-жа Захариева) правят опит да вдигнат есхарата (още в отоносително цялостно състояние) в  дървен сандък, заедно с  терена под нея, може би повече от 250 kg общо тегло.  (по Ат. Пейков)

От споделени спомени на участници в теренните проучвания тогава, момчетата не са успели да я вдигнат, сандъка се е спукал, а есхарата е загубила още значителна част от цялостната форма. Преместването и във втори по-як сандък е довело до разсипването на фрагменти в насипаната под нея пръст (може би от близкия теренен слой).

На 13.12.1989 год. от зала № 1 „Праистория“ на НАМ Пловдив, за консервация, реставрация и предаване на експозиционен вид съобразно динамиката в естетика на експониране и навлизащите нови реставрационни материали, ми беше предоставена Есхарата от Небет тепе гр. Пловдив.

Експозицията на зала „Праистория“ на Народен археологически музей гр. Пловдив, 1989 г. В този период все още нямаше цветни фотографски ленти. Кадъра е направен от цветен диапозитив за изкуствено осветление от автора на настоящото изследване.