ТЕХНИКИ НА РЕАЛИЗАЦИЯ НА РЕСТАВРАЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ

  1. Есхарата от Небет тепе в музейна среда
  2. 1. Описание на артефакта в експозиционна среда преди предстоящата повторна реставрационна намеса

Есхарата в експозицията на  зала „Праистория”, Археологически музей, Пловдив преди постъпване за повторна реставрация през 1989 г.

 

Култово-обредното съоръжение от „Евмолпия” (по Ат. Пейков) беше изложено в зала „Праистория“ на Народен археологически музей Пловдив. Независимо от общоприетата терминология за този род обекти (Чичикова 1975). Може би обективните дадености на останалите находки и желанието на проучвателя да отнесе артефакта към по-ранна датировка е в основата на това титулуване и датировка.  По нататък за краткост артефакта ще бъде именуван Есхара от Дворцовия комплекс на Небет тепе.

На 13.12.1989 год. от зала № 1, „Праистория“ на НАМ Пловдив, за консервация, реставрация и предаване на експозиционен вид съобразно динамиката в естетика на експониране и навлизащите нови реставрационни материали, ми беше предоставена Есхарата от Небет тепе гр. Пловдив.

 

Състояние на есхарата след  окончателното и разкриване от археологическия екип през 1975 г. ( сн. Ат. Пейков)

 

  1. 2. Ситуиране на Есхарата от Небет тепе в принадлежащата и среда

„Евмолпия” е предпочитаната от археолога-проучвател топонимия на Небет тепе. Небет тепе е устойчивото наименование през вековете до днес на най-източната част от трихълмието „Старинен Пловдив”. На територията на археологическия обект се открива поселищен живот от периода на праисторията, тракийската цивилизацация с Дворцов комплекс и сериозна фортификационна система от каменен градеж, а от античността бяха открити множество инфраструктурни обекти – крепостна система „опус микстум”, щерни за събиране на вода, множество артефакти от различните етапи на живот на Трихълмието, таен подземен тунел за слизане до нивото на реката по време на обсада. В основите на тунела бяха проучени множество монолитни сиенитни блока от пристанището на крепостта. В този исторически период коритото на река Марица е минавало плътно покрай материнските скали от северната страна на Небет тепе. По-късно пристанището е преместено в местността „Адата”, на мястото на сегашния остров в реката.

Детаил – есхарата в близък план в момента на разкриването и ( сн. Ат. Пейков)

  1. 3. Състояние на повърхността на оригинала след първата намеса

Есхарата от Небет тепе беше разположена в дъното на залата, непосредствено върху мозаечния под, експонирана в масивен дървен сандьк с размери 119,5 х 119,5 х 36 cm. Върху дървения сандък беше поставено предпазно стъкло без анотации. Липсата на информация, какво лежи на дъното на този мащабен дървен ковчег, многократно боядисван с блажна боя в сиво или резида налагаше тягостно впетчатление, подхранвано и от множеството бликове, независимо от ъгъла, от който се наблюдава артефакта. Въздействието беше резултат и от ниско разположения хоризонтално стъклен похлупак и липсата на подходящо осветление. Всъщност най-много за това спомагаше изцяло изгубилият автентичния си вид на повърхността на тракийския олтар, от който видимо липсваше повече от половината оригинал. По-голямата част от общата площ беше гипсова възстановка, която ще бъде описана изчерпателно заради значимостта на артефакта за Тракийската цивилизация.

Есхарата в експозиционна зала – състояние на повърхността преди ререставрация

Шнуровият орнамент е основното изразно средство от художествената украса на оригинала, изпълнен перфектно, в улея на който има следи от оцветен в бяло слой. Частично запазелият се фин глинест слой на самата централна повърхност, изграждащ индивидуалността и символиката на олтара, бяха обезличени. Множество заливки от полимер, премесен с инертен пълнител от първоначалното третиране по цялата повърхност на оригинала и особено в улеите на въжения орнамент, непохватно бяха преобразили есхарата до неотговаряща на действителността фино загладена повърхност. Шнуровият орнамент беше запълнен до горе със смес от полимер и свободно плуващи в него различни фракции пясък. Така повърхността изглеждаше белезникава и нечетлива, като на места прозираше   трудно   различим   оригинал.

Детайл – полимерни заливки с различни фракции инертен пълнител покриващи повърхността на оригинала

  1. 4. Състояние на възстановените участъци от цялостта на есхарата

Повърхността на възстановката нямаше нищо общо с оригинала. Изпълнена несръчно от гипс, чиято твърде грапава повърхност контрастираше с фината повърхност на гладките полета между двойките шнурови линии от оригинала.

Състояние на есхарата при постъпване в ателие за ререставрация в Катедра „Консервация и реставрация“, Художествена академия, София

Първоначалните възстановка на тези линии не наподобяваха оригиналните, а бяха просто врязани в гипса, с различна дълбочина и грапавина на фактурата, като на места безпричинно се губеха. Положеният върху гипса тониращ слой на места падаше на едри люспи, на места значително надвишаваше повърхността на оригинала, а на други – силно се разпрашаваха. Визуално най-фрапиращо се налагаха различните по широчина и дълбочина пукнатини, резултат на обилно изливаната върху повърхността на оригинала и на  възстановката смолиста „укрепваща“ маса. По същата причина се бяха получили и широките разкъсвания на границата между възстановката и страничните   талпи.

  1. 5. Експониране

Въпреки доброто състояние на изпълнения от качествен чамов материал дървен сандък, от малките фуги между талпите се сипеха най-ситните фракции от теренния слой, лежащ под оригинала. Високо вдигнатите дебели странични талпи, отнемаха възможността   за   визуален   контакт с оригинала.

Детайл – полимерните заливки върху самия оригинал

 

  1. 6. Транспорт

В това състояние дървеният сандък с култовото огнище беше натоварен на микробус с мека федерация, поставен върху омекотяващи възглавници от стиропор и дунапрен за безпрепятствено превозване до ателието за реставрация. Безпрепятственото транспортиране, когато оригинала не е защитен с протекционни слоеве,  изисква спазването на основни правила за недопускане на движение по вътрешната, твърде често невидима,  пукнатинна мрежа в структурата на оригинала.

Краткото описание на неподходящото за експозиция състояние на култовото съоръжение показва причините, наложили необходимостта от ререставрация.

Отварянето на дървения сандък показа стратиграфията на структурата и гипсовата „възстановка” изпълнена върху свободно насипана пръст от терена, в която се откриваха фрагменти от  оригинала

 

  1. Есхарата от Небет тепе в контекста на публикуваните есхари

2.1.    Художествената традиция от България, Балканите и Европа

Култовото огнище е открито през 1975 г. при археологическите проучвания на обект „Евмолпия“, извършени под ръководството на Ат. Пейков. Първоначалната информация за откриването на обекта получаваме от полевия дневник на ръководителя на   обекта,    в   който   със   съкращения   четем:

“ 4 август    (понеделник)    1975 г.

В квадрат В2, на дълбочина 2,50 м се откри глинена плоча с размери 74×77 см,     ориентирана с ъглите по географските посоки със заоблени ръбове, издигната от тогавашния терен на 7 см и има вид на пресечена пирамида. Страните са маркирани с двойни успоредни врязани линии на разстояние 4,5 см, а самите двойки линии – на 1,5 см., в центъра са вписани две концентрични окръжности с двойни успоредни и врязани линии, разположени точно 1см една от друга, с диаметър 14,5 см, а вътрешната – 9,5 см по външните линии. Във вътрешната окръжност има вписан кръст, ориентиран точно по географските посоки и 4 полудъги по 1,5 см. От вътрешната страна на най-вътрешния квадрат и на разстояние 7 см от съответните страни са издълбани (натиснати, вдлъбнати) четири кръгли дупки. Те имат диаметри 1,5 см. Страничните ръбове на плочата са заоблени.

В северния си край е затрупано с пепел. Въглените са от широколистна дървесина. Върху северозападната част се откри фрагмент от „култова   масичка“.

Констатиран е трамбован под, по всяка вераятност от жилище.“

Единадесет дни по-късно, пак там, четем: „15 август (петък) 1975 г.

“ Върху пода, на който се откри глинената обрядна плоча от старожелязната епоха, се откри мъжка глинена фигура, изработена от недобре пречистена глина, примесена с частици от други културни останки, което показва, че е работена на място в селището на Небет тепе. Повърхността е силно излъскана, счупен е левият крак, моделирана като мъжка с разперени в страни ръце и с три реда от по три дупки с размери : височина 8,2 см и дебелина 1,7 см. , по моделиране е характерна за старонеолитната   култура в Тракия“.

По – цялостно описание на съоръжението в конкретната ситуация археолога (Пейков 1978) представя в статия, посветена на разкопките в древнотракийския град Евмолпия с няколко основни пункта и тяхното място в селищното устройство по това време: „След отбранителната система и дворцовите постройки трети, а може би най – важният между компонентите на старите крепости – това е култовото съоръжение…, което е солидно с каменни фундаменти, с обърнато на юг лице…    и    т.н.“

В Евмолпия  култовото съоръжение се явявява в комплекс постройки, най-масивната от които е Дворецът.

Графична възстановка на субструкцията на Дворцовия комплекс на Небет тепе и на залата,  в която е открита есхарата – по Ат. Пейков

 

Потерната е в непосредствена близост и в пряка връзка според археолога с огнището. Съществен е фактът, че макар и малко на брой, запазилите се камъни около него говорят за солиден каменен фундамент – вероятно от сграда, с която култовото огнище е било пряко свързано.

Изследването на основните характеристики като художествен пространствен обем, на Есхарата от Небет тепе като цялостна структура, използваните техники – пластични и цветови, е част от хилядолетната традиция. Основен фактор за развитието и поддържането на традицията в течение на близо две хилядолетия, се явява   функционалното    им    предназначение. Точно на тази цел са посветени извършените реставрационни дейности на есхарите, експонирани в музеите в гр. Казанлък, гр. Ямбол и  гр. Исперих, а напоследък и в гр. Септември. При първите музеи, за третираните обекти беше ползван собствен ресурс, за изпълнение на реставрационни дейности, докато в гр. Септември (Емпорион Пистирос) реставрацията беше изпълнена от професионално подготвен реставратор, назначен към музея. Предварителното изследване на успешните техники за вдигане от терена, реставрация и експониране беше подчинено на доброто познаване на спецификата на съответния археологическия терен.

В този смисъл възможностите за аналогии, допълващи данните за предназначението на този вид култови съоръжения, за техниката и технологията на изпълнението им, за суровините използвани при направата и символиката им се разшириха значително. Реперни за взаимовръзките и влиянията в традицията за ползването им оставаха есхарите, открити в Севтополис. Датировката на повечето от тях, проучвателите (с незначителни изключения)  отнасяха към края на четвърти и началото на третия век преди Хр. до І в. пр. Хр. В Севтополис изобилието на  култови огнища – около 35 на брой (цели и фрагментирани),  позволяваха да се изяснат редица въпроси свързани с формата, големината и художествените техники за украса. Помещенията, в които бяха открити е в самата Тронна зала и светилището от Дворцовия комплекс, а по-голямата част от тях в принадлежащи на комплекса жилищни сгради.

Глинобитните алтари от Севтополис са с квадратна или правоъгълна форма. Размерите варират от 0,65 до 3 m дължина на страната, издигани вертикално или под форма на пресечена пирамида от 7-8 до около  15cm. Обикновено са разположени в централните помещения, както при дворцовите, така и при жилищните сгради, поместени в средата, винаги срещу вратата и ориентирани успоредно   на   стените   по   посоките   на   света.

Есхари от Севтополис (по М. Чичикова)

При Евмолпия култово – обредното огнище е ориентирано чрез диагоналните си точно по магнитния север, факт, който А. Пейков констатира в момента на откриването на есхарата.

Есхарата от Кабиле (по Ал. Милчева)

Още един художествен похват, ползван при култови огнища на територията на Тракия, е апликиране с бронзови полусфери, специално приготвени за тази цел, притиснати във фино загладената мека глинена повърхност. Откритото   при    Кабиле   култово огнище е изискана илюстрация на тази техника.

Богато е разнообразието на използваните  техники на художествена украса и мотиви. Основната схема винаги се изгражда от вписване на един в друг с двойни линии, квадрати и окръжности. Начинът на изпълнение на шнуровия орнамент е чрез стегнато усукано (ленено, или конопено въже), силно притиснато върху мократа още глинена повърхност. Често се прилага щамповането с различни предварително подготвени твърди форми (матрици, по Чичикова), в зависимост от предпочитаните растителни видове, жълъди, листа, линии наподобяващи гръмотевици. С изискан рисунък и богато въображение са изпълнени растителни, геометрични и животински елементи в символиката им – прости плетеници, вписани двойни окръжности в също тъй двойни квадрати, полетата на които често са декорирани с гирлянди, розети, листа, плодове, преплетени венци, змии (обикновено три змии), тръгващи радиално от центъра и т.н.

Интересен е факта, че един от олтарите в с. Жаботин, Черкаска област, Украйна, е декориран в интензивни червени и сини цветове. Огнището описано от Покровская          (Покровская 1962) е „с червена и кафява боя на бял и небесно-син фон„.

Археологът-проучвател не се ангажира с групиране и принадлежност на Есхарата от Небет тепе. Изпълнените есхари в дворцовите комплекси и принадлежащите им помощни сгради представляват едната група есхари, а втората  са есхари от надгробните могили.  Наличието им при надгробните могили в Тракия е масово (Кисьов, 1996; Колева, 1997).

Още в 1934 г. Геза Фехер съобщава за глинена плоча, открита в центъра на надгробната могила при с. Свещари (Мумджилар). През 1973 г. нови култови жертвеници от с. Голям извор, Разградско доказват, че тези жертвеници са заели своето място и в погребалния култ на траките. Пиер Демарн описва през 1932 г. (Demargne 1932), проучвайки в Малия, Гърция, че описаните жертвеници, открити в некрополи от средно минойската епоха, също разположени в средата на централно помещение, около което са разположени останалите погребални камери (стаи), една част са от опалена керамика, а други са изпълнени от варовиков материал. Както на острова, така и в континенталната част на Гърция – Фестос, Микена, Пилос и Тиринт алтарите са разположени в центъра на мегорона (дворцовата зала), изпълнени от глина, но тук са в кръгла форма с диаметър от 3,5 до 4 m, украсени със спирали, някои от които оцветени, а други със шнуров орнамент.

Специфичен елемент от украсата на тези жертвеници, независимо от месторазположението им в некрополи или домашни огнища са с култов характер. При по-голямата част от огнищата в Севтополис, най-характерен елемент остава леката кръгла или елипсовидна   вдлъбнатина   в   центъра   на   огнището. С такава централна вдлъбнатита е и Есхарата от гетската столица Хелис разкрита от Т. Стоянов през лятото на 2008 г (Стоянов, 2008; Радев, 2008).

Защитно покритие и състояние на есхарата след двугодишен престой под него

За съжаление временното защитно покритие (есхарата остана 2 год под него), не само не е предпазвало оригинала от непрекъснатия цикъл на поемане на влага, изсушаване, при което летните високи температури и непрекъснатия вятър е спомогнал за разрушаване на глинестата „матрица” (основен свързващ елемент), но така също есенните дъждове и навяване на сняг през зимата са довеждали до многократно замръзване – размръзване. На този естествен процес на деструкция трудно може да издържи опалена на място глинена маса дори при високо темпериране, каквото не е регистрано до този момент от направените изследвания.

Данни за първоначалните опити за „ вдигане на есхарата от терена”

Успях да открия само два кадъра, но и те илюстрират достатъчно добре дилемата пред изпълнителите при първото вдигане от терена. Те не илюстрират единствен или спорадичен случай.

Авторът на настоящото изследване изразява категоричното несъгласие с тази провеждана десетилетия наред практика. Мотивът за  недостиг на финансиране за археологическия сезон (респективно за реставрация на значимите находки след приключването му) е несъстоятелен. Визираното по-горе е илюстрация на недопустимо пренебрежение към автентичноста на оригинала и културно-историческата му стойност от самия ръководител на археологическите проучвания на терена. Тази констатация е валидна за множество значими артефакти в нашата страна.

Похлупака от сковани фазери (затиснати с камъни) беше т.нар. временно защитно покритие на Есхарата от Небет тепе (по Ат. Пейков)

 

 

 Само два сезона от гореописаните атмосферни въздействия  са били достатъчни за да настъпят необратими загуби от оригинала повече от 40 % (по Ат. Пейков)

 

Екип от  момчета (затворници, ръководени от г-жа Захариева – дендрохронолог към АИМ БАН) правят опит да вдигнат есхарата (още в отоносително цялостно състояние) в  дървен сандък, заедно с  терена под нея, може би повече от 250 kg общо тегло.  (по Ат. Пейков)

От споделени спомени на участници в теренните проучвания тогава, момчетата не са успели да я вдигнат, сандъка се е спукал, а есхарата е загубила още значителна част от цялостната форма. Преместването и във втори по-як сандък е довело до разсипването на фрагменти в насипаната под нея пръст (може би от близкия теренен слой).

Този преамбюл не илюстрира единствен или спорадичен случай

  1. Реставрационен паспорт

3.1.Собственост

 Есхарата от Небет тепе, гр. Пловдив е от основния фонд на Археологически    музей    гр. Пловдив.

3.2.  Размери

3.2.1.Външни размери на есхарата при приемане за реставрация – 119,5 х 119,5 х 38 cm.

3.2.2.Вътрешни размери – 111 х 111 х 22 cm, разстояние от горния ръб до     гипсовата възстановка.

Размери на частта от оригиналната хоризонтална плоскост на пресечената пирамида видима на повърхността са 44 х 47 cm. Размерите на плоскостта на възстановката са 78 х 78 cm, но не са под прав ъгъл.

Четирите малки кръгчета са с диаметър между 18-20 mm, нивото им е с 1,5 – 2,5 mm по-ниско от нивото на централното поле.

Детаил – централната част на есхарата от Небет тепе в момента на разкриването и – по Ат. Пейков

З.З. Датировка

Ат. Пейков, ръководител на археологическите проучвания отнася Есхарата от Небет тепе към самия край на 13 началото на 12. в. пр.Хр., (която е коригирана (Кисьов 2005) в резултат на допълните открития при повторната реставрация към ІV – ІІІ в. пр. Хр.

3.4. Структура   на   материала

По опис на проучвателя есхарата е изпълнена от добре трамбована глина. Върху повърхността има следи от частично запазила се фина светла глинена коричка вероятно с декоративна цел, с много плътна структура, която е спомогнала за доброто запазване на централното изобразително поле. От визуалният оглед на есхарата се установява сравнително висока температура на опалване особено на централното поле.

3.5. Данни    за    предшестваща реставрация

За извършените дейности по първоначалното отделяне на есхарата от терена, преместването и във временен дървен сандък,  поставянето и след повече от една година в огромен дървен сандък с цел експониране, транспортирането и от обект Небет тепе до Археологическия музей с хеликоптер, захлупването и с високо поставен стъклен похлупак, под който дълбоко на дъното лежи есхарата нямаше никаква  реставрационна документация.

Парадоксът при този реставриран артефакт е, че вторично увреждане на част от художествената украса на есхарата (твърди се че, самия археолог-проучвател е нанесъл вторични повреди върху изключително важен елемент от художествената украса на есхарата) е довел до съдебен процес, за който като основен документален архив беше ползвана реставрационната документация след ререставрацията и предоставянето и в  Археологически музей гр. Пловдив.

Във връзка с издирването на снимков материал, свързан със съдбата на есхарата преди и по време на първоначалното  вдигане от терена, с цел прилагане към настоящия реставрационен паспорт бяха получени част от чертежите на археолога проучвател, снимки и диапозитиви от сътрудници и посетители.

3.6.    Констатации и изводи в процеса на проучване

Анализът на снимковия материал днес, макар и малък по обем дава представа за две основни причини, довели култовото съоръжение до повторна реставрация.

3.6.1.    Начин   на   съхранение

Изследването на събраната фотодокументация отразяваща близо три годишния период на съхранение на терен, от момента на откриване до преместването на Есхарата от Небет тепе в зала праистория на Археологически музей гр. Пловдив, показва липсата на елементарно обгрижване на открития значим за тракийската култура обект. Цялостната форма на пресечената пирамида е била много добре запазена, но директното обливане с вода върху страните на оригинала, е довело до просмукване на влагата и последващите описани по-горе температурно-влажностни цикли.

3.6.2. Фактор време и влиянието на атмосферните условия

Факторът, влияещ с най-голямо постоянство върху цялостта на формата и структурната устойчивост в подобна екстремна среда е времето в буквалния и преносния смисъл. В този конкретен случай продължителността на престой под похлупака е разрушителен както с двегодишния престой, така също и като температурно-влажностни  амплитуди.

3.6.3. Налична графична документация

Най-важната част от графично-техническата документация на археологически обект Небет тепе е наличието на точен чертеж 1:1, изпълнен непосредствено след откриването на есхарата от Небет тепе, който дава възможност за точна възстановка по автентичните форма и размер на оригинала.

  1. Проучване на   повърхността

4.1.Разкривки   по   оригиналната   повърхност

Целта на сондажното проучване на повърхността на оригинала беше  установяване на наличния оригинал и участъците с гипсови възстановки по повърхността на оригинала. Още на този етап констатирах значителното като дебелина на гипсовите заливки покриване на оригиналната повърхност.

Твърде грапавата повърхност на възстановката от гипс беше задържала в дълбоките участъци висок процент полимер, примесен с пясъци с различна по едрина фракции

 4.2. Третиране на оригинала при отстраняване на полимерни заливки

Третиране на полимерния слой върху оригинала с органични разтворители

От ползваните органични разтворители толуол, етилацетат, етанол, ацетон и смеси в различни процентни съотношения между тях, и „Смивка АФТ1“, най-добри резултати даваше последната. Отстраняването на остатъчните продукти при работата със смивката бяха изпълнени с фирмения разтворител за смивка.

Техническото изпълнение в различните участъци се сведе до отстраняване на полимерния слой след неколкократно  обмазване или полагане на компреси в зависимост от дебелината на полимерния слой по широките гладки полета между двойките линии. В дълбочината на “шнуровия орнамент” този процес се повтаряше няколкократно и с повишена продължителност.

За прецизното отстраняване на полимерните заливки, но и за запазване на допълнителното декориране с каолин в дълбочината на шнуровия орнамент процесът беше контролиран с микроскоп

 

4.3. Констатации за състоянието на оригинала

Едно от основните предимства при третиране на оригинала с химически агенти е устойчивостта му като структурно поведение спрямо всеки един от тях. Извършеното сондажно проучване показваше относително добро състояние на централната част на оригинала, периферна нестабилност и наличие на множество малки фрагменти от декорираната повърхност, „плуващи” свободно около и дълбоко под оригинала. Това налагаше внимателно разчистване на осипващия се теренен слой с цел локализацията им и опит за възстановяне по местата им.

  1. Формиране на реставрационното задание

След извършеното реставрационно проучване за състоянието на оригинала, в който период бяха изпълнени научните изследвания върху структурните характеристики на оригинала, беше формирана методологията на ререставрационния процес. Реставрационните намеси имаха следната последователност:

  • отстраняване на гипсовите възстановки;
  • вземане на допълнителни проби за изследване на структурните характеристики на оригинала и принадлежащия му терен;
  • освобождаване на оригиналната повърхност от полимерните заливки;
  • събиране на фрагментите с декорация и опит за възстановяването им на местата от които са откъртени;
  • изпълнение на протекционни слоеве от еластичен полимер, позволяващ допустимо изправяне на деформираната повърхност на оригинала;
  • обръщане на оригинала с лицевата страна надолу;
  • почистване и стабилизиране на оригинала откъм гърба (долната страна на изпечената оригинална повърхност);
  • изпълнение на китове по фугите от към гърба;
  • изпълняване на омекотена носеща възглавница за оригинала от реверсивни материали;
  • изпълнение на носеща конструкция;
  • изпълнение на възстановка на пирамидалната цялостна форма на оригинала по чертеж 1:1 предоставен от археологическия екип;
  • точно фиксиране на мястото на консолидирания оригинал по чертежа 1:1;
  • освобождаване на оригинала от „ваната” за укрепване – протекционния слой;
  • слепване на локализираните фрагменти, открити от лежащия под оригинала теренен слой;
  • фиксиране чрез поставения странично от оригинала „армиращ” конструктивен слой;
  • изпълнение на сигнирани китове за предаване на експозиционен вид на обекта.

Тази последователност на етапите беше спазена до приключване на реставрацията на Есхарата от Небет тепе в рамките на девет месеца.

  • Отстраняване на гипсовите възстановки

Трудностите при този етап на изпълнение произтичат от неизвестността, на кое място „ гипса стъпва върху оригинала”. Около самия оригинал това се случваше твърде често, поради загубената равнинна плоскост на оригинала при първия опит за отделяне от терена с огромно количество насипна пръст и без защитен слой на оригиналната повърхност.

Отстраняване на полимерните заливки за разкриване на гипсовата възстановка и оригиналът, който се открива отдолу

 

За омекотяване на твърдостта на пресъхналия гипс помагаше компреса от смивката, но така също и кратковременен компрес с топла вода и няколко капки етанол за преодоляване на повърхностното напрежение на водата

 

5.2.  Първоначални и уточняващи проби за вида на полимерната заливка

За установяване на вида на полимера, нанасян обилно върху цялата повърхност на обекта, бяха взети проби от различни участъци в желатинови капсули и подадени за анализ на инфрачервен спектрофотометър. Към изпълнението на този етап пристъпих след излизане на резултатите от извършените анализи за установяване вида на “укрепващия” разтвор. Едната серия проби бяха обработени в лабораторията при катедра „Консервация и реставрация“, а втора серия – в лаборатория на НИПК. Резутатите бяха приблизително еднакви – близки до стандартните лакови покрития, предлагани в магазинната мрежа у нас по това време.

В резултат на тестовете за ефективност на разтворителите и продължителност за атакуване на полимерния слой, компресите, изолирани отгоре с полиестерно фолио, даваха значителни времеви разлики. В зависимост от плътността на полимерната заливка и количеството на пълнежа с различни фракции пясък, най-вече в улеите на въжения орнамент определяха престой на компреса между 30 мин. до два часа, а на места се налагаше последващо поставяне на компрес. Преобладаващо той беше запълнен до нивото на общата повърхност на оригинала. т.е.  полимерният слой е бил буквално изливан върху оригинала.

Целта на компресите беше да се размекне тази смес до восъчна твърдост, което позволяваше чисто и леко отстраняване чрез скалпел точно по границата с бялата декорираща повърхност на оригинала. Плътността на каолиновия декориращ слой и високия вискозитет на полимерната заливка обезпечаваха делителна граница.

 

  • Освобождаване на оригиналната повърхност от полимерните заливки

Процесът протече в последователността, описана в предварителното проучване. Установеният подход даваше добър резултат, но не можеше да бъде ускороен. В дълбоките централни места на оригиналната повърхност се налагаше по-дълго   / контролируемо/ изчакване за достатъчно проникване в дълбочина.

Допълнителното нарязване на гипсовата заливка с абразив подпомагаше в немалка степен за  освобождаване на оригинала

 

Детаил на  почистен участък от оригинала, при който единствено в дълбочината на фугата остава незначително количество полимер

  • Събиране на фрагментите с декорация и опит за възстановяването им на местата, от които са откъртени

   

Почистената оригинална повърхност  и фрагмените събрани под него

  • Изпълнение на протекционни слоеве от еластичен полимер, позволяващ допустимо изправяне на деформираната повърхност на оригинала

Еластичното протезиране имаше две основни цели:

– изправяне на равнината на повърхността на оригинала, която беше нарушена при опита за отделянето и от терена;

– оптимална защита на свободната форма на страниците на оригинала при обръщането и с лицето надолу, така че да изпълнява формата на „вана” за укрепване на оригинала от към гърба.

В периода на изпълнение на настоящия проект на нашия пазар все още не съществуваше днешното многобразие на реставрационни материали. Ползваният материал беше с търговско название „Ревултекс” – суров каучук на амонячна основа. Изключително еластичен и най-важното устойчив на бъдещия консолидант на оригинала. Прилепваше добре към оригинала при еднократно нанесен делителен слой. За армиране и уплътняване на повърността бяха поставени след пълна полимеризация на всеки слой – един слой изпран тензух, един слой американ (също с отстранена кола) и един слой плътно ленено платно. Тази последователност е важна, защото след обръщане на оригинала и отстраняване на гипса потекъл в дълбочина между фугите трябваше да има относителен стабилитет.